България: Влиятелни следователи се противопоставят на реформата

България: Влиятелни следователи се противопоставят на реформата

Критиците обвиняват българската съдебна система -- и по-точно хаотичната й следствена служба и разполагащия с огромна власт главен прокурор -- в злоупотреба със значителната автономия, дадена й от конституцията на страната, и в блокиране на всички опити за съществена реформа.

Същевременно политиците, разколебани от дългогодишните провалени опити за преструктуриране и подложени на силен отпор от страна на съдебната власт, все още не могат да се споразумеят как да усъвършенстват системата.

Обвинена от няколко фронта, че губи ценно време, в момента България е също толкова далече от разрешаването на проблема, колкото и през 1998 год., когато Брюксел за първи път отбеляза, че основните предизвикателства за нейното присъединяване са "реформиране на… [съдебната] система" и особено на разследващите органи.

Липсата на напредък по проблема, считан за жизнено важен, накара Европейската комисия да заплаши България с отлагане на присъединяването й -- понастоящем планирано за 2007 год. -- до една година, ако не се направят съществени промени.

"Цялостната реформа на съдебната система е един от най-важните въпроси, които остават да бъдат решени при подготовката на България за членство в Европейския съюз," заяви източник на ЕС от Брюксел пред Балкански кризисни репортажи (BCR).

Същността на проблема са трите автономни органа, които разследват престъпността в България: прокуратурата, полицията и отделно звено, наречено Национална следствена служба (НСС) -- екип от разследващи магистрати, които се занимават със сериозни престъпления като тероризъм или такива, извършени от висши държавни служители.

Но една от трудностите е, че Брюксел не казва на България как точно тези органи трябва да се реформират.

Йонко Грозев, адвокат в Българския хелзинкски комитет, ги определя като "самоуправляващи се автономни администрации" и ги обвинява в блокиране на съдебната реформа.

Съвременната конституция предвижда задълженията на трите органа да се определят от Наказателния кодекс. Но текстовете в него на практика блокират функционирането на системата, като дефинират неясно отговорностите на отделните служби, допускат препокриването им и не регламентират комуникацията помежду им.

Следователите от Вътрешното министерство се занимават с около 95% от всички дела в България, а само около 5% от тях - най-сложните случаи, отиват в НСС. Въпреки че главният прокурор Никола Филчев рядко се включва в началните етапи на разследването, той има право да провежда по-нататъшни следствени действия след като случаят му бъде предаден от полицията или НСС.

Главният прокурор издава обвинителен акт само ако е доволен от събраните доказателства и изпраща делото в съда, който от своя страна също може да го върне обратно за доразследване, ако сметне, че това е нужно.

Този сложен процес, който проточва решаването на някои случаи с години, е възможен поради настоящия Наказателен кодекс на България, който не поставя краен срок за приключване на разследването и предявяване на обвинения.

Източник от Брюксел заяви пред BCR, че сегашната досъдебна система в България често води до това заподозрени в престъпление да са лишени от правото на "честен и открит процес в разумни срокове".

Трите клона на българската съдебна система се наблюдават от Висш съдебен съвет (ВСС), състоящ се от 25 члена, които включват преподаватели по право, съдии, прокурори, висши магистрати и следователи. Съветът номинира кандидатите за поста главен прокурор и за председатели на различните съдилища. Председателства се от Министъра на правосъдието, въпреки че той няма право да гласува тези назначения.

Първоначално ВСС е замислен от законодателя като начин да българските съд и следствие да се предпазят от политическия натиск, характерен за старата комунистическа система.

Все повече експерти, обаче, са на мнение, че това решение е произвело обратен ефект, като е дало твърде много власт на разследващите органи и е направило техните действия непроницаеми за политически и граждански контрол.

Особено голямо е влиянието на главния прокурор, който на практика има почти неограничена власт.

Заемащият поста Никола Филчев е обвиняван в търсене на медийна популярност, тъй като редовно се появява на страниците на националния печат и се включва в политически дебати. Той е известен и като един от най-изявените опоненти на съдебната реформа.

Въпреки шумните си медийни изяви, Филчев далече не е съвършен в осъществяването на функциите си на главен прокурор. Западни дипломати, например, поставят под съмнение ефективността му в преследването на едри финансови престъпници и бивши комунистически лидери, ограбили активите на страната преди да предадат властта.

През 2000 г. Филчев обвини поредица големи български банки, че са давали необезпечени заеми на свързани с тях частни или юридически лица. До 2002 год. в съда бяха внесени 27 случая, но до присъда се стигна само за 12 от по-незначителните сред тях. Две дела завършиха с оправдателна присъда, а останалите потънаха в юридическа забрава и пет години по-късно все още се доразследват.

През 2002 г. Филчев постанови разследване на 42 души, повечето членове на предишни правителства, като ги обвини в длъжностни престъпления и злоупотреби. Колкото и да му беше неприятно, по-късно обвиненията срещу голям брой известни фигури от тази група отпаднаха, включително тези срещу бившия заместник министър на отбраната Пламен Радонов и бившия председател на държавната Агенция за приватизация Захари Желязков. Отпаднаха обвиненията и срещу много от останалите, но в повечето случаи разследването продължава.

Другите значими случаи на обвинение в длъжностни злоупотреби през последните години - срещу кмета на София Стефан Софиянски и бившия директор на Националната служба за сигурност генерал Атанас Атанасов - също приключиха с оправдателни присъди.

Тези шумни провали навлякоха на Филчев критики от страна на някои влиятелни юристи, включително от съдиите Румен Ненков и Иван Григоров, съответно заместник председател и председател на Върховния касационен съд, който изслушва жалби и разглежда решения на по-нисшите съдебни инстанции. През последната година те водят откровена РR битка с него.

Двамата критици считат, че промените в Главна прокуратура трябва да са в основата на проевропейската реформа.

Особено критичен е Румен Ненков, според когото прокуратурата трябва да стане част от правителството и да подлежи на политически контрол. Но той смята, че политиците се страхуват да се противопоставят на влиятелния Никола Филчев, който наскоро отмъсти на Ненков и Григоров като заплаши, че може да накара прокурорите да разследват самите съдилища.

В изявленията си пред медиите Филчев отхвърля отправените срещу него критики. Нито той, нито неговият говорител склониха да дадат интервю пред BCR, за да изразят позицията си.

Подобно на главния прокурор, и НСС функционира до голяма степен безотчетно, като често бави безкрайно сложните случаи, с които се занимава.

Службата е критикувана и за това, че злоупотребява с неясното разделение на правомощията между трите разследващи звена.

НСС отрича обвиненията в неефективност, като твърди, че публикува редовни доклади за своята дейност. Според експерти, обаче, информацията в тези доклади трудно може да бъде проверена от хора извън самата служба.

Едно от предлаганите решения на тези проблеми е прехвърлянето на следователите от НСС в полицията, но самата съдебна система не изглежда много ентусиазирана идеята за подобна промяна в статуквото.

Както твърди Нели Куцкова, председател на Българския съдийски съюз, "[Трите автономни разследващи администрации] възприемат всеки разговор за реформи като опит да бъдат лишени от неограничената си власт."

Тъй като е очевидно, че съдебната власт не желае да се преструктурира сама, българските политически лидери започват все повече да възприемат идеята за политическа намеса.

Като цяло, последните правителства демонстрират желание за бързи проевропейски реформи в България. Но съдебната система е областта, в която досега те зрелищно се провалят. И двата последни кабинета - на Иван Костов и Симеон Сакскобургготски, - постигнаха само незначителни успехи и се оказаха неспособни да разплетат възела от сложни проблеми.

Преди парламентарните избори в края на юни основните политически партии -- включително управляващата коалиция между Национално движение Симеон ІІ (НДСВ) и Движението за права и свободи (ДПС) – загубиха и желание, и възможност за търсене на консенсус.

Управляващите са разделени относно какво трябва да се направи по основните проблеми: как да се възвърне загубеният политически и обществен контрол над съдебната система без да се застраши нейната независимост и как да се преструктурира процесът на разследване.

Повечето партии са съгласни, че трябва да бъде наложена някаква форма на политически контрол над главния прокурор, но съществуват най-различни идеи как трябва да се подобри функионирането на следствените органи.

Повечето от дебатите досега са насочени към бъдещето на НСС.

Не е изненада, че Българската социалистическа партия (БСП), която е създател на НСС, настоява, че Службата трябва да се съхрани като отделен орган, специализиран в разглеждането на сложни случаи.

Социалистите вярват, че ефективността може да се подобри, като се осигури ясно разделение на отговорностите между НСС и другите две разследващи звена в България.

"Една от причините, поради които Народното събрание създаде този орган [НСС], беше че разпитът, [провеждан от юристи], гарантира по-добро спазване на човешките права в сравнение с разпита, проведен от полицаи," казва депутатът от БСП Михаил Миков.

Но демократичните партии в парламента са на обратното мнение. Те настояват за закриването на НСС и разделянето на задълженията й между Вътрешното министерство и прокуратурата.

Демократи за силна България (ДСБ) се обявяват за прехвърлянето на НСС към Вътрешното министерство, което би допуснало известна степен на политически контрол над функционирането му.

"Няма еквивалент на българската НСС в другите развити страни по света," заяви Елиана Масева от ДСБ. "Не искаме да се уволняват хората от НСС, а само да се промени позицията им в системата."

НДСВ, основният партньор в управляващата до юни коалиция, първо предложи закриването на НСС и разделянето на нейните следствени отговорности между полицията и прокуратурата -- нещо, което според неговите експерти Европейският съюз иска.

Източник от Брюксел заяви пред BIRN, че Европейският съюз е против използването на разследващите магистрати на НСС в досъдебния процес, тъй като такава практика няма в никоя страна членка. ЕС обаче се въздържа да заяви това на българите официално.

Така или иначе, поради несъгласие с коалиционния си партньор ДПС, НДСВ се отказа от исканията си за закриване на НСС.

Партията на Ахмед Доган поддържа по-скоро позиция, близка с тази на БСП. Според нея НСС трябва да се съхрани. "Смятаме, че тези добре обучени хора трябва да запазят статута си на магистрати, да разследват по-сложните случаи и дори да ръководят разследващи екипи от полицейски следователи," заяви депутатът Четин Казак.

Междувременно, без подкрепата на ДПС НДСВ не би могла да събере достатъчно гласове, за да прокара нов наказателен кодекс в Парламента, който да разграничи по-ясно отговорностите на разследващите звена и да наложи някакъв срок за предявяване на обвиненията и вкарването на делото в съда. Това е ключово условие, което България трябва да изпълни преди да й бъде разрешено да се присъедини към Европейския съюз.

Въпреки че едно бързо решение изглежда малко вероятно, някои наблюдатели смятат, че може да се постигне напредък скоро след парламентарните избори през юни, когато новосформираното правителство все още ще има достатъчно широка електорална подкрепа за да вземе непопулярните решения.

БСП, която спечели най-много гласове на изборите, обаче, възнамерява да започне обсъждането наново.

Михаил Миков от БСП твърди, че партията му ще настоява за изчерпателно обсъждане между всички страни в дебата за съдебна реформа - нещо което както той твърди НДСВ не е позволило да се случи.

Според Миков обещанието на правителството на Сакскобургготски България да приеме нов наказателен кодекс до края на тази година е неосъществимо. Но той се съмнява, че този неуспех ще забави членството на България в ЕС, привеждайки довода, че Брюксел не е направил някакви конкретни изисквания, а по-скоро очаква широки подобрения в съдебната система.

При липса на реално политическо желание за промяна, натискът за реформа може да бъде оказван от сили извън кръга на основните партии.

Някои неправителствени организации вече стартираха инициатива, апелираща българите да не гласуват на изборите за партии, които не са заявили ясна стратегия за трансформиране на съдебната система.

"Може да звучи банално, но ключът на този проблем може би е гражданското общество”, казва Шел Енгелбрект от Катедрата по политология в Университета в Стокхолм. - "Във всички развити общества в тази област работят неправителствени организации... и с течение на времето най-сериозните измежду тях стават посредник между професионалистите и правителството".

Васил Чобанов е журналист в Радио Нова Европа в София. Албена Шкодрова е директор за страната на BIRN, новосформираната Мрежа на Балкански разследващи репортажи. Светлана Йовановска пише за IWPR/BIRN от Брюксел.

За тази статия принос има и Джон Дайър, лектор по програма Фулбрайт в България.

Support our journalists