БЪЛГАРИЯ: ОБЕДНЕЛИ ВИСШИСТИ НАМИРАТ СПАСЕНИЕ В БОКЛУКА

Обяд е, когато жена на средна възраст пристига в пункта за изкупуване на вторични суровини на ул. "Симеон" 35, бутайки зад себе си стара, ръждива количка.

В нея има само метална част от счупен стол - това е всичко, което жената е открила след дълго сутрешно изследване на софийските кофите за боклук.

Тук тя очаква да продаде своята находка, за която ще получи не повече от един лев.

Тя не е сама в своето занимание - около 70 други като нея се явяват няколко пъти на ден в изкупвателния пункт, за да разменят намерените отпадъци от метал, хартия и стъкло срещу скромно заплащане.

"Много от нас си изкарват прехраната по този начин", казва жената, - "въпреки че имат, подобно на мен, висше образование".

55-годишната жена, която предпочита да не казва името си, твърди, че в миналото е работила за държавата.

Майка на двама сина, тя живее заедно със съпруга си в обикновен дом в центъра на София.

Но когато мъжът й отива сутрин на работа, тя се впуска в своя таен живот, който прекарва в претърсване на софийските боклуджийски кофи. Според думите й семейството й не знае за нейното ежедневно занимание.

Въпреки че представата за домакиня на средна възраст с висше образование, която рови из сметта в търсене на всякакви предмети за рециклиране, може да изглежда странна, този случай съвсем не е необичаен.

Стотици високо образовани хора в България, не успяли да стъпят на крака в периода на икономически преход, са се маргинализирали до такава степен, че фактически са се превърнали в просяци.

Някои от тях свързват двата края, като отсяват купища боклук в града, за да намерят желязо, стъкло и други предмети, които могат да се използват повторно.

Местните пунктове за вторични суровини ги изкупуват, тъй като страната няма изградена система за разделно събиране и рециклиране на отпадъците.

"Най-малко една трета от хората, които идват тук, са с висше образование", - казва работник от изкупвателния пункт.

Една от тях е Мая Анмахян, бивш инжинер-химик. Тя споделя, че трябва да събира отпадъци, за да издържа себе си и болния си 25-годишен син, който не може да работи.

Разказвайки историята си, Анмахян се оприличава на героиня от "Клетниците" на Виктор Юго - класически роман за живота на бедняците в Париж.

Ровенето в боклука е едиствената възможност за оцеляване на много бездомни и безработни хора в София, които не могат да очакват съществена подкрепа от държавата след демократичните промени.

Някои от тях по една или друга причина не притежават документ за самоличност - задължително изискване за тези, които търсят социална помощили здравно осигуряване.

Институциите нямат особено ясна позиция за задълженията си към клошарите - тези нетрадиционни разпределители на отпадъците на града.

Стоян Чакъров, председател на Комисията по здравеопазване и социална политика към Столична община казва, че съществуването им е симптом на лоша организация на обществото.

Но според него този феномен е неизбежен. "Винаги ще има хора, които искат да водят бохемски начин на живот, скитайки по улиците."

Чакъров допълва, че някои от тях не желаят да се интегрират и не търсят помощ от институциите.

Кольо Колев, социолог, е на подобно мнение. "Социалистическата държава бе поела отговорността да се грижи за всеки отделен човек, но сега хората са натоварени с отговорността да поемат бремето на живота си".

Много са високо образованите хора, които просто са се провалили в опита да се адаптират към променящите се условия, допълва той.

Описвайки клошарите като "бохеми на мизерията", Кольо Колев твърди, че държавата не може да бъде отговорна за това, че тези хора често отказват да си потърсят работа или дори да се измият и облекат прилично.

Въпреки че според някои институции съществуването на клошарите е симптом за хаос в обществото, общността на тези бедни хора сама по-себе си е много по-добре организирана, отколкото изглежда отвън.

Те имат стриктни правила относно йерархията и реда. На територията на пункта за вторични суровини, например, всички са равни.

Извън него основният закон на клошарите повелява: стигнеш ли пръв до кофата - тя е твоя, и никой няма право да претендира за нея.

Сред тях няма и етническа дискриминация. "Няма значение дали си българин, арменец или циганин", казва 55-годишната жена. - "Ние всички сме равни и си помагаме взаимно."

Приятелката й, която е от арменски произход, кима утвърдително. Но двете презнават, че съществуващото разбирателство е подпобагано от огромното изобилие на смет в София.

Има достатъчно отпадъци за всички, казват те. Според тях необятните купища столичен боклук привличат и много клошари от провинцията, които прииждат да заработват минималната си прехрана тук.

Остарялата система, при която гражданите не сортират отпадъците си, преди да ги изхвърлят, помага за оцеляването на клошарите.

В момента те на практика правят услуга на обществото, като предават за преработка голяма част от боклука на града.

Наскоро в община София стартира инициатива, която заплашва да ги отстрани.

В пет района на столицата са раположени отделни контейнери, в които гражданите да сортират отпадъците си. Системата, обаче, все още не работи, тъй като малцина си правят труда да разпределят боклука си, преди да го изхвърлят.

Въпреки че не одобрява работещите главно с клошари пунктове за вторични суровини, председателят на общинската комисия по екология Нели Манова признава, че в момента те са функциониращ механизъм за рециклиране на част от софийските отпадъци.

Засега, изглежда, клошарите ще продължат да обслужват града с евтин и екологично полезен труд, изкарвайки по този начин и собствената си оскъдна прехрана.

Боряна Джамбазова е журналист на свободна практика в София.