Хърватия: реформата е в ход

Хърватия: реформата е в ход

За няколко години правителствената програма за пречистване на хърватските съдилища е подобрила донякъде системата, но корумпираността и непрофесионализмът на местната съдийска гилдия продължават да спъват хода на същинската реформа и да забавят страната по пътя й към Европа.

Независимо, че хърватските съдии за по-независими от политически влияния, отколкото в миналото, те продължават да бъдат едно консервативно и зле образовано съсловие, което няма понятие от етиката и практиките на европейските си колеги.

Проблемът се усложнява допълнително от недостига на средства за провеждане на реформата, както и от нежеланието на някои политици да се съсредоточат върху неговата същност и да се справят с проблемните съдии.

Затова не е учудващо, че хърватите нямат доверие в системата. Според проучване на международната неправителствена организация Transparency International 80 % от населението е на мнение, че съдебната система е най-корумпираната правителствена институция.

„Хората вече нямат доверие в съдебната система”, казва Йосип Крегар, професор в загребския правен университет.

Поредица случаи задълбочават общественото убеждение, че съдиите често са непочтени. През юни Ивана Домич, съдия в общинския съд в Супетар, бе лишена от имунитета си заради предполагаема измама с недвижима собственост на популярния ваканционен остров Брач и в момента срещу нея са повдигнати множество обвинения

Лошо впечатление прави и склонността на провинциалните съдии да се поддават на влиянието на управляващите - тя кара хората, нуждаещи се от правен съвет за разрешаването на дребни проблеми, да се обръщат към адвокати от големите градове. Това потвърждава Дафинка Вечерина, адвокат от Загреб, която често представя в съда клиенти от провинцията. Според нея те търсят услугите й, защото смятат, че присъствието на един адвокат от столицата в малък районен съд ще накара съдията да бъде по-справедлив.

„Хората са убедени, че под влиянието на местните власти съдиите могат безпроблемно да издават присъди в техен ущърб”, казва Вечерина.

Международните организации смятат, че в хърватските съдилища се извършва и постоянната дискриминация срещу етническите сърби. През ноември 2004 г. ОССЕ съобщи, че „произходът на обвиняеми и ищци продължава да е от значение за изхода на делата за военни престъпления”.

Недоверието в съдебната система както в страната, така и извън нея, се дължи и на огромното струпване от 1,3 милиона дела, очакващи присъда, някои от които са били заведени преди повече от 40 години.

Самият министър на правосъдието Весна Скаре Озболт, определи това като „ужасяващо” положение. Европейският съд за правата на човека многократно е санкционирал Хърватия за нарушаване на човешкото право на справедлив процес. Според ЕС, натрупването на толкова дела се дължи на факта, че много от проблемите, вкарани в съдебната зала, могат да се разрешат по несъдебен път.

Макар и списъкът с проблеми да е дълъг, известна политическа воля за излизане от кризата съществува.

Приемат се нови закони, свързани с образованието на съдиите и преразпределението на някои от техните задължения с цел да се отнеме от административния им товар; осъществяват се проекти, финансирани от държавната хазна, Световната банка, ЕС и други, по преструктурирането на големите общински съдилища, като това в Загреб, нагърбени с непосилни отговорности; провежда се реформа в поземлените регистратури и се отделят средства за оборудване на съдилищата с нови компютри и друга техника.

Но анализаторите не са доволни от ефекта, който тези промени оказват на качеството на съдебната система. Според тях се отделя повече внимание на чисто техническото оборудване на съдилищата, а не на кадровата реформа.

„Идеята на сегашния министър на правосъдието е: „нека се съсредоточим върху техническото оборудване, тъй като съдилищата са в окаяно състояние, а после да обсъждаме други въпроси. Нека първо да предоставим на съдиите необходимите инструменти, а после да ги учим как да боравят с тях”, казва Дражен Комарица, един от дейните участници в правната реформа.

Според него желанието да се започне с материалната страна на реформата се дължи на нуждата да се покажат конкретни политически резултати на електората и ЕС.

„Всеки министър има четиригодишен мандат. Но какво може да се направи за толкова малко време? Техническите нововъведения са далеч по-изпълними,” казва Комарица пред BCR.

Кристи Евънсън, директор на Freedom House за Европа, споделя мнението, че структурната реформа е „по-сигурен политически ход”, отколкото цялостното преразглеждане на системата. „Съдебната система беше в основата на институционалната структура през деветдесетте и определящ фактор за натрупването на власт чрез толериране на невалидна приватизация и селективно разглеждане на дела за военни престъпления”, казва тя.

Когато през 2000 г. реформистки настроените социалдемократи дойдоха на власт, новите съдийски кадри, назначени от авторитарното правителство от деветдесетте като заместници на магистратите на комунистическия режим, запазиха постовете си.

Много анализатори сурово критикуват пасивността на новото правителство, както и на това, което го измести през 2003 г. в опитите им да изкоренят и санкционират съдиите, злоупотребили с постовете си, или проявили некомпетентност в изпълнение на задълженията си.

Държавният съдебен съвет (ДСС), който се състои от седем съдии, двама адвокати и двама професори по право, е отговорен по дисциплинарните въпроси и назначаването на съдии, чиято кандидатура е издигната от съдебните съвети на отделните съдилища. Членовете на ДСС се избират от парламента като представители на съответните браншове.

Съдиите могат да бъдат отстранени заради злоупотреба, нехайство, възпрепятстване на работата на съда, издаване на служебни тайни и други видове подривна дейност, които петнят репутацията на съдебната институция. Другата причина за уволнение е недостатъчната активност в разрешаването на проблема с натрупаните дела.

Въпреки това ЕС смята, че „ролята на ДСС в оценяването на работата на съдиите продължава да бъде предимно теоретична... наложени са много малко дисциплинарни наказвания”.

Председателят на Асоциацията на съдиите, професионална организация, независима от ДСС, се застъпва за работата на Съвета.

„ДСС има реални постижения”, казва Джуро Сеса. „Понякога те са прекалено времеемки, особено в очите на медиита и обществеността, но съдиите също имат право на справедлив процес”.

Няколко дела, обаче, дадоха сериозен повод за безпокойство. В отворено писмо до ДСС, Скаре-Озболт изрази недоволството си от отложените (някои с години) разглеждания на три жалби срещу съдии, обвинени във финансова измама.

Един от въпросните примери е делото в Брач срещу съдия Ивана Домич. Според международните наблюдатели независимо от многобройните налични обвинения, е бил необходим огромен медиен натиск преди председателят на окръжния съд да заведе делото. От своя страна ДСС е забавил отнемането на имунитета й, за да бъде съдена по обвинения, вече повдигнати от прокуратурата.

Едно от подготвяните законодателни предложения е процентът на съдии в състава на ДСС да бъде увеличен, както и да се ограничи публичният достъп до дисциплинарни дела и да се назначават тричленни комисии, които да подготвят и предлагат решения, оставяйки последната дума на цялостния орган.

Независимо от мнението на съдиите, че тази промяна би ускорила работата на ДСС, парламентът вече отхвърли идеята за преструктуриране на съвета, докато е склонен да приеме другите поправки.

Но не всичко е толкова песимистично. Направени са и известни подобрения.

Една от скорошните реформи, която би могла да подхрани доверието в съдебната система е Съдийската мрежа – общодостъпна база данни в Интернет, състояща се от всички съдебни решения и допринасяща за прозрачността на системата.

В момента Върховният съд е единствената институция, която публикува част от решенията си в Интернет.

„След петгодишно лобиране, идеята най-накрая бе приета като част от националната стратегия за съдебна реформа”, казва основателят на Съдийската мрежа Дражен Комарица.

Функционалността на Съдийската мрежа, обаче, е ограничена от факта, че сайтът разчита на добрата воля на съдиите да предоставят въпросната информация. В Хърватия не се правят дословни описания на съдебни дела. Вместо това съдиите инструктират репортерите какво да пишат.

„В името на прозрачността е много важно хората да могат да видят това, което ги интересува, а не онова, което съдиите искат да им покажат”, казва Синиса Родин, професор по публично и европейско право в загребския университет.

Според Комарица, обаче, Съдийската мрежа е голямо постижение, тъй като информацията може да бъде предадена директно и анонимно, без одобрение от съдебния председател.

„Нашата цел е да натрупаме критична маса”, казва Комарица. „Примерът на добрите съдии, които ни съдействат, ще бъде последван от техни колеги, особено сред по-младите кадри”.

В момента авторитетът на хърватското правосъдие продължава да се подкопава от неправилни правни решения и коренно различни присъди по сходни дела, дължащи се на лошата законова интерпретация от страна на съдиите.

Следователно, обучението на съдиите е решаващ фактор за успеха на правителствената стратегия за създаване на по-компетентна съдийска гилдия, което доведе до тазгодишното откриване на новата Съдебна академия, финансирана от европейския фонд за развитие CARDS.

Академията се състои от регионални квалификационни центрове, където „обучени инструктори” водят еднодневни семинари пред своите колеги.

Германецът Волганг Руш, директор на академията, каза пред BCR, че центърът се е превърнал в основен приоритет на министерството на правосъдието.

Въпреки това, академията вече е обект на критика. Синиса Родин окачествява подхода й като „кръгообразен”, поради тесния кръг от инструктори, които „запознават колегите си с нововъведенията в правната система, но не могат да им помогнат в интерпретирането им”.

Освен това, академията се занимава единствено с квалификацията на вече назначени съдии, но не обучава студенти по право.

Руш признава необходимостта от квалификация на млади прависти, при които „няма какво да се подобрява, тъй като още не са изградени никакви навици”, но казва, че поради ограничените ресурси, обучението на съдии е приоритет на този етап.

Според Ерик Фрай, специалист по източноевропейско право от Асоциацията на американските адвокати, съдиите трябва да бъдат обучавани първи, защото трябва да могат да прилагат големия брой новоприети закони, с помощта на които да поведат Хърватия по пътя към ЕС.

Семинарите не са задължителни, но Руш казва, че това не е проблем, защото кандидатите обикновено са повече от местата в академията.

На въпроса каква е гаранцията, че най-проблематичните съдии ще посещават семинарите, той отговори, че „всички съдии се стремят да намалят броя на натрупаните дела и, съответно, имат желание да дойдат в академията и да научат как това може да стане”.

Руш осъзнава колко трудно ще е „да се изкорени традицията от последните 50 години на несъществуващ свободен дебат между съдии и учени”, който е предпоставка за развитието на правната система.

„Съдиите и професорите по право все още нямат желание да работят заедно: съдиите намират професорите за абстрактни, а професорите мислят, че съдиите са глупави”, казва той.

Това е така заради честите съдийски справки с парламента и Върховния съд и многобройните обжалвания срещу несправедливи съдебни решения.

„Когато един съдия има съмнения, той трябва да потърси съвет от парламента или Върховния съд, което забавя съдебния процес и увеличава броя на натрупаните дела”, казва той.

Според Руш правителството трябва да насърчава и финансира издаването на редовни и общодостъпни правни журнали, тъй като в момента съдиите не могат своевременно да се запознават с промените в съдебната система.

„Фактът, че съдебните решения не се публикуват автоматично е сериозен проблем”, казва Руш. „Това има негативен ефект върху съдийското мислене. Понеже никой не разбира техните доводи, съдиите не гледат сериозно на това и, съответно, нямат опит във взимането на правилни решения”.

Съдиите се оплакват, че натискът да се намали броя на натрупаните дела и обвиненията в непрофесионализъм не са напълно оправдани.

За да се подобри качеството на работата им, те казват, че имат нужда от всекидневна подкрепа от страна на правната система, по-добри условия на работа и повече разбиране, без което не биха могли да изпълнят въпросните очаквания.

Съдиите, обаче, все още не са склонни да поемат отговорността да се самоконтролират. Независимо, че Асоциацията на съдиите вече има морален кодекс, той не е обвързващ и членството в асоциацията не е задължително.

„Самодисциплината и прозрачността трябва да бъдат популяризирани”, казва Кристи Евънсън.

Според Иван Кърнич, досегашен председател на Върховния съд, успехът или провалът на реформата до голяма степен зависи от самите съдии. Той казва, че винаги ще има опити за вмешателство в съдебната система, но „до каква степен те ще са успешни зависи изцяло от самите съдии.”

Анна МакТагърт е регионален директор на BIRN.

Croatia
Support our journalists