БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРИЕ СЕ САМОУНИЩОЖАВА
БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРИЕ СЕ САМОУНИЩОЖАВА
През последните пет години българските курорти на Черно море се радват на почти сензационен прилив на туристи и пари, който създава много работни места за местната икономика.
Но през тази година започва да се усеща обрат. Очевидно зле регулирания строеж на хотели, вили и курортни комплекси започва да отблъсква посетителите, и според някои дори заплашва да унищожи самата туристическа индустрия.
С непрестанното умножаване на курортите, наподобяващи градове, и с изчезването на все повече зелени площи под бетонните конструкции, наблюдатели твърдят, че черноморският бряг става твърде населен и урбанистичен, за да поддържа пет-звездни хотели и да привлича туристи с високи доходи.
Сред тревожните сигнали е умножаването на негативните отзиви за български курорти, появяващи се на страниците за пътешествия на големите чуждестранни медии и на интернет-сайтовете за прекарване на свободното време.
България е относително нов туристически пазар, който гражданите на ЕС откриха след 1990 г. От тогава броят на посетителите от тези страни значително нарастна. През 2004 г. почти 4.5 милиона чуждестранни туристи са посетили България - над два пъти повече в сравнение с 1998 г.
Черноморското крайбрежие, което беше слабо застроено в началото на 1990-те, драматично се преобрази. Курорти като Слънчев бряг, Златни пясъци, Дюни, построени през комунистическата ера за групов туризъм от соц-блока, бяха приватизирани. Те се превърнаха в малки градове за сметка на голяма част от обширните си зелени пространства, като някои от тях увеличиха броя на леглата си повече от десет пъти.
В момента експанзията продължава продължава. Повече от 120 хотела се строят в момента по българското Черноморие, като 40 от тях са само в Слънчев бряг и в близкото селище Влас. Още седем се издигат в Златни пясъци, а кметството на Приморско е издало през миналото лято разрешителни за 30 малки.
Несебър и Созопол, които са основани от античните гърци и чиито стари центрове имат значителна архитектурна стойност, стават все по-мащабни строителни площадки.
Френетичната скорост на строителството вече предизвика недоволството на туристите и през миналата година в чуждестранната преса се появиха доста отрицателни отзиви, които предупреждаваха европейците да внимават, когато си правят резервация за почивка на Черно море.
Британският таблоид с огромен тираж The Sun публикува истории на британски туристи, чиито почивки в България са били развалени от безкрайното строителство.
Едно от семействата е цитирано да казва, че прозорците са се тресяли по цял ден от работеща наблизо бормашина, докато друго описва почивка, прекарана в частично завършен хотел с празен басейн и без легла за децата.
The Sun писа и за оплакването на трета двойка, която според заглавието на статията била "захвърлена на 150 мили", след като вместо в хотела, където била запазила стая, се оказала в автобуса и била откарана на три часа път от първоначалното място.
Международните интернет-сайтове от типа на holidaysuncovered.co.uk и holidaytruths.co.uk са пълни с подобни отрицателни отзиви, един от британските туристи, например, сравнява Златни пясъци с "военна зона".
Друг описва как пристигнал в уж завършен хотел, за да установи, че няма да може да се възползва от повечето рекламирани "екстри". "Вътрешният басейн и фитнес-залата дори не бяха построени", пише разочарованият турист.
Вълната от негативни отзиви за - според твърденията - претъпканите, набързо построени или недостроени курорти вече започна да са отразява негативно на туристическата индустрия.
Една от най-големите туристически компании, която организира пътувания до българското Черноморие за германци, британци, белгийци и холандци, каза за IWPR, че заявките й за предстоящия сезон 2005 г. са паднали с 15%.
"Основната причина са строежите, които през миналата година продължиха през целия сезон", казва Светла Панайотова, генерален агент на Томас Кук в България.
Два други големи туроператора - Кур Клуб и ITS, заплашиха да отменят резервациите за април и май заради опасения,че продължаващите строителни дейности ще осуетят почивката на клиентите им.
Според неотдавнашна публикация в печата около 2000 австрийски туристи са отменили планираната си почивка в България през тази година по същата причина.
Шумът не е единственото притеснение за туроператорите. Голям проблем е, че строителството често поврежда съществуващата инфраструктура, като оставя луксозни хотели да увисват в средата на хаоса.
"Паркове, градинки, алеи, езерца - всичко буквално изчезва под строежите", казва Светла Панайотова.
Един от основните пътища - между Варна и Златни Пясъци, преди дни пропадна в резултат на масираното строителство в местността.
Около 30 хотела са обявени за продажба в Слънчев бряг според местните медии, след като собствениците им са доведени до отчаяние от загубата на туристи в резултат на несекващите строежи и произвежданитеот тях шум и мръсотия.
Светла Панайотова твърди, че е контактувала с властите на местно и национално ниво по проблема, но засега това не е довело до съществени резултати.
Архитекти и еколози предупреждават от опасността България да повтори катастрофалното планиране на Коста Брава и Коста дел Сол в Испания през 1970-те. Тези два курорта бяха плътно застроени, за да удовлетворят нарастналия туристически интерес, но скоро много от хотелите-небостъргачи се оказаха ненужни, след като грозноватият им вид пренасочи много туристи към други дестинации.
В началото на 1990 г. България все още имаше планиране и норми при строителството, наследени от комунистическата епоха. Те задължаваха предприемачите да предвиждат определено количество зелени площи около всеки нов хотел, изчислявано въз основа на броя на леглата в него.
Но с напредването на десетилетието правилата бяха отменени. Според Иван Банчев, един от активните участници в екологичната защита на Варна, от първоначално около 20 квадратни метра на човек, към 1996 г. те са намаляли до пет, а сега вероятно са около един кв. м.
Еколозите многократно са изразявали безпокойството си от експанзията на строителството, включително в защитени зони.
Един от най-крещящите примери е Аквапаркът в Златни пясъци - увеселителен парк с басейни и пързалки, построен сравнително наскоро в част от защитените, залесени хълмове на Варна. Според Илиян Илиев от екологичната организация Блу Линк във Варна, кметството се е опитало да спре изсичането на дърветата и дори в определен момент се е обърнало за помощ към неговата организация, но всичко е било напразно.
"Цялата работа е като валяк, който се носи надолу по хълма", казва Владислав Николов, софийски архитект, който участва в разработването на много хотелски проекти в района на Бургас. Според него процесът засега изглежда необратим.
Неговото обяснение е, че по-голямата част от земите са частна собственост, придобита с помощта на големи кредити и от нея се очаква да донесе сериозна печалба. "Хората имат нужда от бързо възвръщане на инвестициите им и има остро противоречие между частния и обществения интерес", казва той. Според него на този етап е немислимо местните власти да устоят на натиска на частните собственици в този конфликт.
Правителството изглежда си дава сметка за назряващата криза, но не е ясно какви мерки може да предприеме, както и дали има достатъчно капацитет да се изправи срещу предприемачите.
Новоназначеният министър на туризма Нина Чилова заяви, че ще настоява да се сложи ранен край на строителството по черноморските курорти. За да подпомогне българската туристическа индустрия, тя убеди правителството да отпусне 2.8 милиона лева в подкрепа на 31 инфраструктурни проекта, само няколко от които са по крайбрежието.
Но тя определено ще срещне затруднения да спре прекомерното развитие на българското Черноморие. Парламентът не случайно повторно отложи приемането на Закон за Черноморското крайбрежие , който трябва да ограничи строителството в дву-километровата ивица по дължината на брега. Местните власти също са нерешителни в налагането на по-строги наредби при планирането.
Според някои единствената надежда е, че самите собственици на хотели ще проумеят финансовия си интерес да промотират екологичен туризъм.
Иван Банчев е на мнение, че значителните правителствени и ЕС фондове, които могат да бъдат насочени към екологичен туризъм, ще се окажат достатъчно важни, за да балансират интересите на конвенционалния курортен туризъм.
Ако това, обаче, не стане, изглежда вероятно българските Черноморски курорти да последват съдбата на испанския източен бряг - сега считан за нарицателно за това как не трябва да се развива добрата туристическа индустрия.
Албена Шкодрова е програмен директор на IWPR за България
