БЪЛГАРИТЕ СЕ НАУЧАВАТ ДА ИНВЕСТИРАТ

БЪЛГАРИТЕ СЕ НАУЧАВАТ ДА ИНВЕСТИРАТ

Анета Димитрова и дъщеря й Мария развълнувано избират новата си кола. Досега никоя от тях не е могла да си позволи такава покупка, но тази година щастието им се е усмихнало.


През януари Анета инвестира във взаимен фонд 7 500 лева, които през юли нарастват с цели 60 процента, което й донася 4550 лева нетна печалба.


Тази доходност означава, че сега тя може да си позволи да купи кола втора употреба за семейството си, и даже ще й останат малко пари за реинвестиране. Може би догодина ще може да купи кола и за дъщеря си. Историята на Анета Димитрова би била напълно обичайна в страни, където хората са свикнали да инвестират във финансовия пазар.


В България обаче тя е симптоматична за дълбоките промени в инвестиционния климат, след като години наред хората избягваха да държат парите си другаде, освен в бакнови сметки.


Това, което промени отношението на хората е неотдавнашният ръст на взаимните фондове и фондовете за инвестиране в недвижими имоти.


Активите на десетте български инвестиционни дружества са нарастнали с повече от 142 процента от ноември 2004 г.


Само от май 2003 г. насам са основани седем лицензирани дружества със специална инвестиционна цел. Осмото, Елана фонд за земеделска земя, с предмет на дейност инвестиции в земеделски имоти, започна дейност на 20 юни. Подобно на другите пост-комунистически страни България направи труден преход от планова към пазарна икономика след 1989 г. Горчивият опит предизвика у много хора дълбоко недоверие към схемите за спестявания. Ред банки фалираха, в резултат на което загубите на спестяванията възлязоха на около 3, 5 милиарда долара. Повечето от тези пари бяха банкови депозити на обикновените хора.


В същото време на сцената се появиха пирамидалните схеми и други видове измамни предприятия. Като завършек, инфлацията достигна 578 процента през 1997 г.


Финансовият хаос направи хората подозрителни към банковата система, и страхът от загубата на спестяванията задържа инвестиционната активност на ниско ниво.


Друг фактор бяха ниските доходи на повечето семейства. Повечето хора едва покриваха основните си нужди като храна и режийни, и на много малко от тях им оставаха свободни пари за инвестиране.


Сега ситуацията започва да се променя. Фондовият пазар в България е стабилен, а СОФИКС - – индексът на фондовата борса, напоследък се бележи ръст. През пет последователни години икономиката бележи нива на годишен растеж от около 5 процента.


Промени в законодателството също спомогнаха за растежа на доверието. Законът за дружества със специална инвестиционна целкакто и Законът за публично предлагане на ценни книжа осигуряват данъчни облекченияб върху доходи от инвестиции в ценни книжа.


Според агенция Естат повечето българи все още предпочитат да влагат парите си в банкови сметки, тъй като не са запознати с индексите на акции, ценни книжа, бонове и други деривати. Само 6 процента от запитаните в наскорошно проучване на Естат са посочили фондовете като най-добра възможност да инвестират капитал.


Същевременно обаче отношението на хората се променя. Същото проучване сочи, че 21 процента от запитаните биха купили ценни книжа, ако имаха достатъчно пари. Един от признаците, че фондовият пазар се разраства, е че инвестиционните дружества в България процъфтяват. Доказателство за това е и създаването на осемте инвестиционни фонда.


Според Ана Брандийска от Елана, в момента инвестициите във взаимни фондове възлизат на поне 70 милиона лева (около 43 милиона щатски долари). Експерти обаче предвиждат, че цифрата ще се покачи до 850 милиона към 2009 г.


Очевидно има голям потенциал за растеж, тъй като България все още е назад в сравнение с по-развитите пазари.


Според оценката на Директора за връзка с инвеститори в Капман Капитал Десислава Калискова, активите, управлявани от взаимни фондове са само 0,27 процента от спестяванията в България, в сравнение с около 7 процента в новоприсъединилите се към ЕС страни, като Полша, Чехия и Унгария.


Експертите обаче вярват, че през 2009 г., две години след присъединяването на България към ЕС, българите ще инвестират подобен процент от спестяванията си.


Дружествата със специална инвестиционна цел (ДСИЦ), подобни на Елана фонд за земеделска земя, придобиват все по-широка популярност. Те реализират печалби чрез закупуване, построяване, наеми и продажби на привлекателни недвижими имоти, като набират капитал от плаващия курс на фондовата борса. Законът стимулира инвестициите, като предлага на тези фондове отстъпки. Те са задължени да изплащат поне 90% от нетната си печалба във вид на дивиденти, но нито печалбите им, нито капиталовите придобивки се облагат с данъци.


Средната годишна доходоносност на фондовете за недвижими имоти се движи около 15 процента, което донася на инвеститорите доход, много по-висок от предлаганите от банките лихви от около 5 процента или от седемте процента, които носят държавните ценни книжа. ДСИЦ придобиват все по-голяма популярност в България, където се очаква цените на недвижимите имоти да продължават да растат. Българите ги харесват и защото по традиция смята недвижимите имоти за надеждна инвестиция. Неотдавнашните промени в законодателството, свързани със закупуването на земеделска земя, също засилиха инвестициите. Тази година парламентът премахна пречките граждани на ЕС да закупуват земи. Промяната в закона ще влезе в сила от януари 2007 г., което вече рязко повиши интереса на български и чуждестранни инвеститори за закупуване на земеделски земи.


Дори преди тези промени, все повече обработваема земя сменяше собствеността си и се очаква цените да продължат да растат. В районите около Черно море те достигат до 950 долара за декар, макар че това все едно е едва наполовина на цените за подобни имоти в Полша, Унгария и Чехия.


В навечерието на членството на България в ЕС, все повече местни жители изглежда несъзнателно възприемат идеята на Албърт Айнщайн, че "дълготрайните инвестиции са осмото чудо на света".


Калина Бойкова е журналист на свободна практика в София.


Africa
Support our journalists