Албания: Дългият път

Албания: Дългият път

Малко след падането на комунистическия режим в Албания Авенир Балвора, администратор на детска градина в Тирана, решава да пробва късмета си в развиващата се отскоро пазарна икономика на страната.

Той става управител на Косовската албанска строителна компания "Куфай и Ко" и през юни 1992 г. закупува парцел от 16000 кв. м., като си осигурява и разрешение от общинските власти да построи върху него около 500 жилищни сгради.

Но през 1993 г., тъкмо когато се готви да започне строителните работи, разрешителното му е замразено и в крайна сметка анулирано - акт, който довежда Балвора до фалит.

Убеден, че общинските власти неправилно са анулирали документа, Балвора завежда съдебен иск срещу тях през 1994 г., като настоява за компенсация от 60 милиона лека (600 хил. долара).

Районният съд в Тирана отхвърля иска и Балвора обжалва. Апелативният съд взима решение в негова полза, но то се оспорва от следващата инстанция.

Балвора се опитва да внесе случая в Конституционния съд, но той отказва да го разгледа, като заявява, че такива въпроси не са в неговата юрисдикция.

Чувствайки се изгубен в блатото на бюрократичната албанска съдебна система, Балвора внася делото си в Европейския съд по човешки права в Страсбург.

Миналия ноември, след девет и половина години борба, съдът в Страсбург отсъжда в негова полза и постановява Общината в Тирана да изплати на "Куфай и Ко" компенсация от 700 хил. евро (840 хил. долара).

Днес Балвора все още си чака парите. Както и много други.

От падането на комунизма досега около 5 хиляди съдебни решения, повече от половината решения взети изобщо, са били изцяло пренебрегнати, твърди Хоакин Тасо-Вилалонга, представител на Европейската комисия в Тирана по въпросите на правосъдието и вътрешните работи.

През 2002 г. 48% от съдебните решения остават неизпълнени, а през 2003 г. цифрата скача на 52%, което прави Албания водеща в това отношение в югоизточна Европа. В случаите, когато съдът постанови държавата да изплати обезщетение, неизпълнението е дори 100%.

"Действията на правителството по този случай ще бъдат много показателни за нас," заявява Тасо-Вилалонга. И добавя, че ниският процент изпълнени съдебни решения в никакъв случай не е единственият недостатък на албанската съдебна система.

Както той, така и няколкото други представители на Европейския съюз, които следят албанските съдилища, казват, че въпреки че основите на албанската съдебна система са налице, много от съдиите са слабо обучени, цялата съдебна власт е дълбоко политизирана и местата за задържане са ужасяващи.

След падането на сталинисткия режим в Албания през 1991 г. новосформираното правителство трябваше да изгради съдебна система буквално от нулата.

Дотогава прокурорите и следователите имаха право да използват безмилостни методи, за да извлекат признания от обвиняемите. А съдии ставаха само верни на партията хора.

Опитвайки се да изгради подобие на съдебна система, правителството организира шестмесечен съкратен курс по право. Няколко хиляди души се записаха и изкараха курса през 1992 г., след което станаха съдии.

Други пък бяха просто назначени за съдии поради връзките, които имаха с новия режим, въпреки че им липсваше каквато и да е подготовка.

Поради прибързаното им назначаване, мнозинството от новите съдии бяха изключително неопитни, неквалифицирани и на практика незапознати с европейските законови норми. Други пък бяха задължени на хората, осигурили им постовете.

Според Тасо-Вилалонга, днес съдебната система все още страда до известна степен от липса на опит и от нарушаващи дейността й лоялности.

Сред най-сериозните проблеми според него е намесата на Министерството на правосъдието.

Съдебната система в Албания е организирана под формата на районни съдилища, Апелативен съд и Върховен съд и обхваща общо 378 съдии. На всички тях могат да бъдат налагани дисциплинарни наказания от 15-членен Висш съдебен съвет (ВСС), член на който е и министърът на правосъдието Фатмир Ксхафай. Според Тасо-Вилалонга това е неприемливо.

Въпреки че правосъдният министър не гласува в случаи на дисциплинарни провинения, международните наблюдатели твърдят, че съдиите го възприемат като техен началник и избягват взимането на решения, с които той може да не е съгласен.

"Това, че Министерството на правосъдието следи решенията на съда… не допринася за [независимостта му]," казва Тасо-Вилалонга, изтъквайки че на практика това поставя съдиите в ръцете на правосъдния министър.

В отговор на тези обвинения Айда Гугу, началник на кабинета на Ксхафай, заявява: "Министерството знае за тези критики, но вярва, че ВСС функционира правилно, защото нито едно от делата, с които се е занимавал, не е било критикувано за политическа пристрастност".

Още по-голямо политизиране на съдебната система представлява фактът, че министърът на правосъдието може да инициира разследване на всяко съдебно решение, с което не е съгласен.

Министерството твърди, че играе ролята единствено на страж и че съдебният надзор е необходимост.

"Какво можем да направим?" пита Арбен Имами, бивш министър на правосъдието и политик. "Ако не наблюдаваме съдебната система, рискуваме да позволим на съдиите да си създадат [клика], която да се самоуправлява."

Министерството оправдава това, което международните наблюдатели определят като деспотизъм, като изтъква, че албанската система се основава на италианската, а тя не е обект на критиките на наблюдателите на Европейския съюз.

В италианския модел обаче инспекторите от Министерството на правосъдието имат ограничени надзорни права и не се месят в съдебните дела.

Подобно на други свои съмишленици, Имами настоява, че надзорът е необходим и че твърденията, че Министерството на правосъдието се меси повече от необходимото са преувеличени.

"Министерството няма реална власт над решенията на съда", казва той. "Но може да предизвика недоволство."

Това недоволство според него е необходимо като предпазна мярка срещу непрекъснатите обвинения в корупция. И може би има право.

Съдиите и техният административен персонал имат ниски заплати - нещо, което е проблем на всички развиващи се държави и което създава отлична почва за корупция.

През 2001 и 2002 г. 50% от албанците са вярвали, че съдиите са корумпирани, а 66% смятат, че и адвокатите са като тях, според проучване на Инициативата за развитие на правото в Югоизточна Европа.

Процентът е дори по-висок в икономическата сфера, смята Аурон Паша, директор на Института за алтернативи за развитие и изследвания - един от мозъчните центрове на Тирана. Паша твърди, че две трети от бизнесмените, които са били анкетирани от Института, са отговорили, че ненадеждните съдебни решения затрудняват икономическата дейност.

Тези мнения не са безпочвени. Между 2002 и 2005 г. ВСС е уволнил 13 съдии. Други осем са получили предупреждение, а трима от Апелативния съд са преместени в съдилища от по-нисък ранг поради провинения.

При един съдебен случай от висок обществен интерес през 2004 г., Йонила Касорухо, съдия от южния албански град Гирокастро, бе заснета със скрита камера да приема подкуп от човек, участващ в дело за имот, пред самата сграда на съда. Тя беше уволнена от ВСС и е напуснала Албания, твърди Крешник Спахиу, бивш съдия, който сега оглавява Гражданския адвокатски офис - обществена организация в Тирана.

Илир Панда, бивш министър на правосъдието, който сега е заместник-председател на ВСС, признава, че корупцията е проблем, но заявява че според него общественото мнение я преувеличава. "Вярвам, че съществуват корумпирани съдии, но в представите на обществото те са много повече, отколкото в действителност", казва той.

Тези възгледи за съда може би се подхранват отчасти от проблемите в други сектори на албанската съдебна система. Например, в страната, която е пословична с трафика на наркотици, оръжие и хора, през последните две години са разследвани само между 12 и 15 случая на контрабанда и никой не е осъден, твърди Тасо-Вилалонга.

Но дори обществените възгледи да са преувеличени, обвиненията в нередности накараха европейския комисар по разширяването Оли Рен да настоява пред албанския министър председател Фатос Наньо за постигане на "осезаем напредък" в "борбата с корупцията и организираната престъпност" в реч, произнесена пред Европейския парламент през април.

Друг проблем, който подкопава легитимността на съдебната система според Тасо-Вилалонга е тежкото състояние на албанските предварителни арести.

В Албания има 12 такива центрове, осем от които са на подчинение на полицията и останалите - на Министерството на правосъдието.

Тези, които се управляват от полицията, са претъпкани, липсва нормално осветление, отопление и въздух.

"Те [задържаните] живеят в скотски условия," казва бившият правосъден министър Имами.

Арестите, управлявани от министерството са в по-добро състояние, но един от центровете във Вльора също е препълнен. Той има капацитет за 50, а е населен с 80 души - ситуация, която възмущава Тасо-Вилалонга.

"Дадохме пари за построяването на затвори в страната, но все още очакваме да видим признаци, че и правителството наистина е готово да се ангажира финансово с подобряване на затворите. Няма да плащаме за всичко," добавя той.

Кабинетът признава, че е получил финансиране за щателен ремонт на местата за задържане, но казва, че процесът ще е продължителен. "Такива подобрения ще отнемат поне две години," твърди Енгел Хиси, началник на отдела за затворите в Министерството на правосъдието. "Ще ги извършим стъпка по стъпка."

Като се има предвид откъде започна през 1991 г., Албания несъмнено е постигнала значителен напредък в създаването на функционираща съдебна система.

"Законовите основи са положени, получаваме по-малко забележки за прилагането на закона. Не ни достигат политическа воля и административни умения," твърди Илир Панда, заместник председател на ВСС, юрист и бивш министър на правосъдието.

Все пак ще отнеме време да се изкоренят проблемите, които все още тровят системата и водят до общественото недоверие в съда - нещо което според Тасо-Вилалонга е жизнено важно.

"Откъде смятате че се породи ситуацията от 1997 г.?" пита Тасо-Вилалонга, имайки предвид срива на финансовите пирамиди и последвалия хаос. "Хората не вярваха на институциите, а бяха готови да поемат нещата в свои ръце."

Но въпреки огромните предизвикателства, пред които съдебната система все още е изправена, Тасо-Вилалонга твърди, че по негово мнение Албания е на прав път.

"Албания е много, много далеч от европейските стандарти," казва той, "но аз съм оптимист."

Алтин Раксхими е продуцент в Тиранската телевизионна станция ТОП Ченъл и постоянен кореспондент на Транзишън он лайн.

Albania, Kosovo
Support our journalists